Започна да ни се радва, да скача, играеше си. Разбрахме, че е избягало или изгубено. Личеше си, че е добре гледано домашно куче – Голдън Ретривър. Беше с каишка, охранено, с хубава козина, страшно игриво и пъргаво. Започнахме да разпитваме наоколо , на кого може да бъде.
Една жена го прибра в двора си и каза, че знае на кого и ще се обади. Малко по-късно стана ясно, че кучето не е на хората , за които тя си мислеше. Кучето остана в двора на жената. На следващия ден ( днес 2 януари ) точно, когато исках да покажа, в коя къща е кучето, за да се разпространи, че е изгубено, портата се отвори, а до нея дойде жена, на която предадоха кучето. Така разбрах , че това е неговата стопанка. Настигнах я, за да я питам, как се казва кучето и все пак да се уверя , че е нейно. Тя много ми благодари и каза , че два дни го търсят и призна, че дъщеря и не е могла да спи от мисли и мъка по Лиса ( името на кучето). Попитах я - как е разбрала къде е кучето, дали някой не и е казал? И отговорът ме накара да настръхна - ”Сън сънувах, сънувах починалата си майка, как е в църквата и се качва по едни стълби, исках да я настигна , но тя се обърна и си тръгна, и си викам , чакай да идем покрай черквата. Дойдох и питах една жена, която живее срещу черквата , дали е виждала едно жълто куче и тя рече – „епа я го прибра” …
Благодарение на това, че жената е решила да последва този знак, че е сънувала родната си майка - прибра Лиса у дума, при своите стопани. Доста чудно нещо! Казват , че когато сънуваш починал, ще видиш някой, който отдавна не си виждал. Също така казват, че сънищата са пълни глупости и абсурди. Това е историята от първите дни на Годеч, историята на Лиса - кучето, което се изгуби и се намери благодарение, на това, че стопанката му повярва в своя сън, в магията и чудото! Хората говорят много неща, изберете какво да мислите! Дори да се изгубите , ние Ви пожелаваме през 2012 да намерите надежда, да откриете своя знак и да намерите, това което искате.
Една жена го прибра в двора си и каза, че знае на кого и ще се обади. Малко по-късно стана ясно, че кучето не е на хората , за които тя си мислеше. Кучето остана в двора на жената. На следващия ден ( днес 2 януари ) точно, когато исках да покажа, в коя къща е кучето, за да се разпространи, че е изгубено, портата се отвори, а до нея дойде жена, на която предадоха кучето. Така разбрах , че това е неговата стопанка. Настигнах я, за да я питам, как се казва кучето и все пак да се уверя , че е нейно. Тя много ми благодари и каза , че два дни го търсят и призна, че дъщеря и не е могла да спи от мисли и мъка по Лиса ( името на кучето). Попитах я - как е разбрала къде е кучето, дали някой не и е казал? И отговорът ме накара да настръхна - ”Сън сънувах, сънувах починалата си майка, как е в църквата и се качва по едни стълби, исках да я настигна , но тя се обърна и си тръгна, и си викам , чакай да идем покрай черквата. Дойдох и питах една жена, която живее срещу черквата , дали е виждала едно жълто куче и тя рече – „епа я го прибра” …
Благодарение на това, че жената е решила да последва този знак, че е сънувала родната си майка - прибра Лиса у дума, при своите стопани. Доста чудно нещо! Казват , че когато сънуваш починал, ще видиш някой, който отдавна не си виждал. Също така казват, че сънищата са пълни глупости и абсурди. Това е историята от първите дни на Годеч, историята на Лиса - кучето, което се изгуби и се намери благодарение, на това, че стопанката му повярва в своя сън, в магията и чудото! Хората говорят много неща, изберете какво да мислите! Дори да се изгубите , ние Ви пожелаваме през 2012 да намерите надежда, да откриете своя знак и да намерите, това което искате.
