След няколкогодишно прекъсване в първите години на ХХ век читалището възстановява дейността си. След завръщането на Божил Раденков и Виден Иванов започва богат културно-просветен живот. Читалищната дейност бележи разцвет в периода от 1903 до 1912 година. Читалище „Напредък” се утвърждава като средище на духовността и най- значима културна институция в Годеч и региона.Именно читалището е театралната сцена, на която хората от Годечкия край за първи път се докосват до магията на драматическото из- куство. До 1911 година се изиграват множество представления, като театралният афиш включва постановки на „Женитба” от Гогол, „Иванко убиецът на Асеня” от Васил Друмев, „Благородникът” от Молиер и др.
Първи артисти самодейци в Годеч стават предимно учители, но и чиновници от други общински и държавни учреждения. Началото на театралното дело се свързва с имената на Божил Раденков, Младен Матов, Д. Венев, Г. Тодоров и др. Отначало в театралните постановки женските роли са били изпълнявани от преоблечени млади мъже. За първи път прео- долява патриархалния свян и вековните предразсъдъци Перса Илиева, жена на първия и дългогодишен касиер на читалището Илия Ангелов. По- късно по нейния път тръгват Цветанка Милева, Дена Манова, Вера Мичева, и др.
За превръщане на читалище „Напредък” в значим общински културен център свидетелства и фактът, че през май 1908 година в салона му се провежда учредително събрание на Кооперативното спестовно-заемно сдружение „Щик”.
Читалището няма собствена сграда по това време, помещава се в училището, а след това - в бръснарницата на Иван Виденов Белин.
На 11.09.1912 година в Годеч са получени телеграми за мобилизация.
Много от радетелите на читалищното дело заминават на фронта, за да се бият в Балканската война, и читалището прекратява работата си.
Следват тежки военни години, в които борбата за оцеляване измества духовните стремежи.