По това време не е имало човек, който да е учил и да знае какво точно трябва да се изисква за добро сценично представяне на колектива, но това не ги е спряло. Всеки е имал възможност да се изяви, да даде предложение как да изглежда и кои хора да бъдат включени в дадена постановка. Годечкото население е било очаровано от това, че младото поколение се учи да играе като баба и дядо, и то на сцена, всеки да го види.
Така 10 години самодейците от читалището укрепват любовта към традицията. През 60-те години в града се създават нови организации като Профсъюзите. Така 1969-а година става съдбовна за самодейността в града. С помощта на профсъюзите и общината се изгражда сграда, от която един от етажите е собственост на профсъюзите. Избира се ръководство, създава се план и стратегия за развитие на културен календар. С това събитие се отнемат донякъде функциите на читалището. Директор по това време на профсъюзите е Елка Бетова, „голям човек”, тя работи усърдно за разгръщането на културата в града. През 1970-а година в града пристига Цветан Вучков, хореограф по това време на Ансамбъла за народни песни и танци в кв.Бояна, София. Негов ученик и танцьор е Стефан Радоев,
когото той взима за свой помощник във важната задача да съберат и създадат състав към Профсъюзния дом на културата. Съставът , който е в читалището, остава да функционира под ръководството на младия приемник Стефан Радоев. Така той изпълнява нелеката задача: да подготвя млади и неопитни деца за по- големия състав в ПДК. Главен художествен ръководител на двете учреждения, занимаващи се с обучението на деца, е Цветан Вучков. Началото е трудно, но амбициозният млад ръководител Стефан Радоев не се отказва, напротив това го амбицира и вдъхновява. Той заминава за Пловдив и завършва курс за ръководители на танцови състави по „Български народни танци”. Така той има по-голямо самочувствие, че може да се справи с огромната задача да създаде подготвени танцьори. Той е и моят пръв ръководител, на когото дължа огромна почит и любов за това, което е създал от мене. Той е човекът , който ни възпита в любов към народните танци, стремежа ни да ставаме по- добри, както в танците така и в живота и изкуството. Той беше за нас баща, приятел и ръководител. Под негово ръководство съставът към читалището е участвал в редица местни и регионални тържества и прегледи. Носители са на отличия от прегледите за народно творчество, организирани по това време всяка година. За малките танцьори бе голям стимул да отидат с батковците и каките от състава на ПДК на един и същи преглед, но в различна възрастова група. Така приемствеността и любовта към народното творчество не можеше да
не остане жива толкова години наред. Децата на града бяха горди да са танцьори, взимаха участие във всички междуселищни прояви и празници. Публиката ги приемаше радушно и родителите бяха горди със своите деца. За това заслуга имаха единствено техните ръководители - Цветан Вучков и Стефан Радоев. Но да не забравяме , че през 80-те години и политиката на държавата беше друга, смело можем да твърдим, че това беше „златното време” да твориш и създаваш култура.
По това време бяха закупени и костюмите и за двата състава на град Годеч, който успяхме да съхраним и запазим до днес. От 1970-а година до 1995-а година те бяха единствените ръководители, работили за запазването на културата в града. Голяма е тяхната роля на творци, те я запазиха и предадоха на редица поколения. Цветан Вучков е човекът творец, който ме вдъхнови и запали и аз да бъда следващият ръководител и така той остави жива традицията.
Същата задача беше и пред мене. От 1995 година до днес аз поех задачата да обучавам и възпитавам младото поколение в любов към българските традиции. От това, което са постигнали танцьорите, мисля, че съм се справила успешно.
И най-важното постижение за един ръководител е това поне един танцьор да продължи традицията в града: да има танцов състав, така със сигурност ще остане жива любовта към народното творчество. Не знам дали ще сме образци в Българската хореография, но за мене е по- важно да бъдем образци за младите танцьори с които работим. А като ръководители ние трябва да се учим от големите имена в Българската хореография и да запознаваме нашите танцьори с тяхното творчество.